Като късен влак по нощни релси
отекват думите ти „Остани”.
Така започва и онази песен,
след която много дълго се мълчи.
Сега успокоен заспива здрачът,
сгушен в дланите любящи на нощта.
И някой дълго лутал се мечтател
открива своя падаща звезда.
Сега последните акорди на пиано
докосват струните на нечия душа.
И мисли тъжни, мисли разпиляни,
глъхнат уморени в скута на съня.
Като късен влак по нощни релси
отекват думите ти „Остани”.
Така завършва и онази песен.
След нея много дълго се мълчи...
Друго важно съобщение!
-
Понеже вещицата обича да и е подреденко /иначе няма да играе :D/* и понеже
идеята на този блог е да се "разнищват" разни антистихове, днес тя извърши
Голям...
Преди 14 години
0 коментара:
Публикуване на коментар