Нежни и горди

С червена рокля и обувки на ток
Тъгата слиза по студените стълби.
Изглежда красива. Сплетени в кок
под шнолите спят косите и тъмни.
Бавно пристъпва. Нежна и горда.
По скулите и се стичат прозрачни сълзИ.
Свян. Отчаяние. Горест. И болка
в океана на двете и разплакани очи.
Защото Тъгата е всъщност момиче.
Защото момичетата са всъщност Тъги.
Защото невъзможно и силно обичат
в своя свят от облаци и мечти.
И защото когато до смърт ги раниш,
обличат своите червени рокли.
И прикриват сълзИте си с мъничко грим.
И слизат по стълбите. Нежни и горди.