И ако луната още гледа...

Събуди се! И виж тази огромна луна,
дето през през прозореца безсрамно ни гледа.
Каква нахалница е само тя, каква...
И какво си мисли? Че от облачната си постеля,
скрита в тъмните ръкави на нощта,
незабелязано ще се промъкне като крадла и ще влезе
във този дом, във който любовта,
двамата със тебе тайно сме довели....

Безсрамница! Как смее? Пусни завесите и угаси
всички малки свещи, дето в мрака светят.
А сега... сега побързай и ме целуни.
И ако луната още гледа... от толкова любов ще ослепее.