Изповед (до Теб)

Мечтите ми са разпиляна пепел,
от незаровените спомени от вчера.
Раздухаха ги бясно ветровете
и любовта превърнаха в химера.

Бродирам мислите си в сиво.
В нюансите на тъжните любови.
Идеалите ми губят смисъл,
защото всичко тук напомня

Тях. И стъпките им в тишината,
и уж забравените погледи и длани,
с които са топили самотата ти...
Душата ми е цялата във рани...

Ревнива съм. До болка съм ревнива.
Отричам всичко в тъмното ти минало.
Не би могло да ми е по-горчиво...
Просто в него... мен не ме е имало...