Нагарчам ли във нощите ти, мили,
разсичам ли съня ти на парчета,
на устните ми допира боли ли,
тръпчив ли е вкуса ми като пепел...
Прорязват ли те сълзите ми като плача,
изгаря ли те ревността ми като огън,
тъгата ми пропъжда ли те в здрача,
във който вечно си тревожен...
Тежат ли дланите ми по лицето ти,
ранява ли те погледа ми като нож,
оставям ли по тялото ти белези,
когато го докосвам в полунощ...
Завързвам ли душата ти на възел,
разделям ли живота ти на половини...
Ще бъдеш ли щастлив ако си тръгна,
ще бъдеш ли наистина... кажи ми...
разсичам ли съня ти на парчета,
на устните ми допира боли ли,
тръпчив ли е вкуса ми като пепел...
Прорязват ли те сълзите ми като плача,
изгаря ли те ревността ми като огън,
тъгата ми пропъжда ли те в здрача,
във който вечно си тревожен...
Тежат ли дланите ми по лицето ти,
ранява ли те погледа ми като нож,
оставям ли по тялото ти белези,
когато го докосвам в полунощ...
Завързвам ли душата ти на възел,
разделям ли живота ти на половини...
Ще бъдеш ли щастлив ако си тръгна,
ще бъдеш ли наистина... кажи ми...
0 коментара:
Публикуване на коментар