Аз повече обичам залези...

Аз повече обичам залези
пред изгреви, макар да са красиви.
И вЕчерните часове погалили
денят, когато си отива.

И повече обичам улици,
градинки, паркове и булеварди,
когато са останали безшумни.
И по пейки - празните площади.

И повече обичам здрача,
нощта, звездите и луната,
пред слънчевото утро и росата
в сънените чашки на цветята.

Защото...
щом със изгрева до тебе се събудя,
аз зная – трябва да си тръгна.
Но обагри ли се залезът във пеперуди,
идва час при тебе пак да се завърна...