Не стигат думите...

Усещам те толкова близък.
С тихи стъпки прекосяваш душата ми.
До ехото на последния писък.
До щастието след болката. И оттатък...

И в лунността на влюбени вечери,
и в нощи, напоени със сладост,
като спомен, долетял отдалече,
ухаеш в косите на моята младост.

И си топъл като дъх и дихание.
И си нежен и адски... любовен.
Да те опиша... да те разкажа...
Не стигат думите... не мога...