Аз не бих могла... Ти можеш ли...

Не бих могла да спра да те обичам.
Без любов за теб сърцето ми
не би било сърце. То би отричало
най-истинските истини. Ръцете ми
не биха галили, след теб, цветята.
Очите ми не биха виждали
звездите, слънцето, луната.
За красотата ослепяли биха...

То би било като морето,
сбогувало се с хоризонт и бряг.
Като изгубен кораб под небето
в безлунна нощ, без пристан и без фар.
То би било като онези птици,
така и никога не свиващи гнездо,
бездомни, безпосочни и безкрили.
И изобщо всъщност то не би било....

Едно безкрайно влюбено във теб момиче,
по небето ти със звезден маркер пише:

“Не бих могла да спра да те обичам.
Ти можеш ли да спреш... да дишаш?”