Когато спре до теб. И просто те целуне

По здрач, когато вечерта
се спусне призрачна и боса
над чудно-тихата земя
и я покрие с тъмната си рокля,
над морските вълни изплува
гордата осанка на луната.
Магично е, наистина магично
да си влюбена в такова лято.
Да усещаш бриза по лицето си,
като устните му галещ, топъл
и докосването леко на ръцете му
по голите ти рамене, от обич.
Да ти напомня неговия шепот
шепотът на нощното море,
понеже ти се струва нежно,
а той е много нежен с теб.
И под тънкия воал на вечерта
за любовта му на звездите да разкажеш.
О, нека после да заспи светът.
Ти няма да заспиш, понеже ще мечтаеш.

И даже ще забравиш, колко дълго време
е минало, откакто в нощите си будна...
Когато Той прекрачи Tвоята вселена
и спре до теб. И просто те целуне...