Моят свят е твърде момичешки.
Твоят - твърде момчешки.
Понякога не се разбираме.
И наивно грешим. По човешки.
Понякога мълчанието ни ранява.
И от думите понякога боли.
Понякога по-лесно е да бягаме...
Всеки в своя свят... нали...
По-често, обаче, си липсваме.
По-често, не можем разделени да спим.
По-често, само за да се достигнем,
сме готови цялата земя да извървим.
И винаги, винаги се обичаме.
И винаги си прощаваме. По човешки.
В моя свят, до болка, момичешки.
В твоя свят, до болка, момчешки...
...обичам те...
Твоят - твърде момчешки.
Понякога не се разбираме.
И наивно грешим. По човешки.
Понякога мълчанието ни ранява.
И от думите понякога боли.
Понякога по-лесно е да бягаме...
Всеки в своя свят... нали...
По-често, обаче, си липсваме.
По-често, не можем разделени да спим.
По-често, само за да се достигнем,
сме готови цялата земя да извървим.
И винаги, винаги се обичаме.
И винаги си прощаваме. По човешки.
В моя свят, до болка, момичешки.
В твоя свят, до болка, момчешки...
...обичам те...
4 коментара:
Прекрасно...:)
Хей, мерсиии :))
Не обичам поезия, просто не ми поняся:)
Това обаче ми допадна:) дори ми хареса:)
Хихи :) При така казани нещата... се чувствам направо поласкана :) Благодаря, Реда!
Публикуване на коментар