Като деца с измръзнали ръце...

Понякога тъй искам да е зима,

сгушила земята в снегове,

в която с тебе да ни има.

Като деца с измръзнали ръце,

до колене във преспите затънали,

с червени от студеното страни,

неусетили кога замръкнали сме, 

но усетили, че сме съвсем сами,

да си улавяме снежинки в шепи,

къщички от сняг да си строим,

да си проправяме в нощта пътеки

(без дори да знаем накъде вървим),

но да знаем, че е истинско вълшебство

този падащ от небето сняг,

който пухкаво и меко

се сипе върху спящия ни град...

Понякога тъй искам да е зима,

сгушила земята в снегове.

Просто с тебе да ни има.

Като деца с измръзнали ръце...