Къде остана спомена
за слънцето и дивите цветя...
Някак ми е страшно невъзможно
да открия смисъл във дъжда.
Светът ли бавно отеснява
без писмата ни, без пъстрите мечти...
Или безнадеждно ме раняват
твойте сълзи, болки и тъги...
Колко време всъщност трябва,
да успееш да се престрашиш,
да потърсиш някого отново
или простичко да му напишеш стих...
***
Ти може да не се обадиш вече,
аз може да остана малка и сама...
... но винаги ще ти изпращам (отдалече)
усмивките на слънцето и дивите цветя...
На...
0 коментара:
Публикуване на коментар