Днес ми е калинков ден...

Днес ми е калинков ден.

Слънцето ме гъделичка мило.

Зад зелените треви над мен

си мисли то, че се скрило.

Но не се е! Аз го виждам -

то блести по черните ми петънца.

И се усмихва някак срамежливо.

И е топчица от щастие и топлина.

Гъделичка ме. Със лъч рисува

по гръбчето ми мъничко сърце

и навярно неуспешно се преструвам

на заспала в чашка на лале.

А всъщност...

Днес ми е калинков ден

и телцето ми от обич се е изчервило,

понеже ти си влюбен в мен.

И продължаваш да ме гъделичкаш мило...

Ти си...

Ти си сън със аромат на лешник

и нощ със шоколадов вкус.

Ти си сладка, ягодова песен

и възглавничка от захарен памук.

Ти си легълце от кадифени рози

и шишенце с люляков парфюм.

Ти си нещичко, което нося

и си го повтарям тайничко наум.

Ти си думичка, която утешава,

и шепичка, попиваща сълзи.

Ти си приказка, която се разказва,

и се слуша мълчаливо... до зори.

Къщичка със три комина

Аз съм буквичка от твойто име,

пухкав облак в празното небе,

шепа слънце (просто да си имаш),

мекичко и топло (и за двете ти ръце).

Аз съм светлинка за тъмните ти нощи,

смешна песничка за тъжни дни,

гребенче на шкафа (ако се събудиш рошав),

плюшена пижама (за когато ти се спи).

Аз съм мъничка, почти невидима,

но винаги ме има някъде край теб.

Живея в къщичка със три комина,

сгушена в полянката на твоето сърце.

Ако нощта ухае на канела...

Ако нощта ухае на канела,

и звездите са със портокалов цвят,

ако земята е мозайка от парченца

мечти, желания и сняг,

ако вятърът е приказен и нежен,

и всички къщи и градчета спят,

ако шепичка изпуснати копнежи

като светулки в тъмното блестят,

ако е късно вече да говорим,

ако си много, много уморен,

остава само да притворим

вратата на отминалия ден,

и аз единствено да ти прошешна,

че ти си целият ми свят...

... И нощта ухае на канела,

и звездите са със портокалов цвят...

Декемврийски нощи

Така обичам декемврийски нощи,

окъпани във сладък мандаринов аромат.

Отвътре къщичката ни да бъде топла,

отвън да е посипана със обич и със сняг. 

И от някакви далечни криволичещи пътечки,

под нежното сияние на зимната луна,

галантно да прииждат снежните човеци

за своя тайнствен бал в града.

Така обичам да не спя и да мечтая

нашите си приказно-вълшебни светове.

И в чудни декемврийски нощи като тази

да съм сгушена на топчица във твоите ръце.

Октомврийски сън

Затвори очи. Да те целуна

и да се превърнем неусетно в светлинка,

която срамежливо да танцува

по канелените длани на нощта.

Затвори очи. Да те целуна

под блясъка на цитрусовата луна.

За мъничко да бъдем влюбени

листенца в шепите на есента.

Затвори очи. Да те целуна

под оранжевите облаци навън.

А после мълчаливи да се сгушим

в най-сладкия си октомврийски сън...

Август

Люлей ме нежно. Като в люлка,

люлей ме с влюбените си ръце.

Луната е отлитаща светулка,

от дланите на нощното небе.

Люлей ме. Август си отива,

сбогуващ се със пясъчния бряг,

с морето, чайките и бриза,

и после... тихичко със нас.

Люлей ме нежно. Много бавно,

люлей ме романтично, до зори,

чак докато докрай угаснат

звездите, милиардите звезди.

Люлей ме нежно. И не спирай.

Люлей ме дълго, само тази нощ.

Август никога не си е тръгвал,

по-изящен. И наситен със любов.

Да си направим къщичка...

Да си направим къщичка, да си направим,

точно тук, на края на света,

сред тези тихи, влюбени поляни,

да си засадим градини със цветя.

Под облаци дантелени и нежни,

да се къпем в слънчеви лъчи,

да поникнат обич и копнежи.

в кошничките ни с мечти.

Сутрин да ни буди вятъра,

летящ на птичите криле,

а вечер залезът да ни потапя

в своите магични цветове.

И нощем, вгледани в небето.

от покрива звездите да броим.

Да ни приспиват малките щурчета,

свирещи в зелените треви.

Така да си живеем. Двамата. Далече

от всички земни и неприказни неща,

в тази къщичка - красива и вълшебна,

точно тук, на края на света...

Да потънем тихичко в съня...

В тъмнината кротко греят

светулчици с разперени крилца.

Аз си гушвам мисълта за теб и

ти изпращам снопче светлинка.

Сега съм малка, влюбена китара,

дето нежно във ръцете ти звучи,

или лунната пътечка, дето очертава

над облаците твоите черти.

Сега съм топъл, галещ вятър

или песничка на незаспиващо щурче.

После ставам ненадейно златната

бродерия по нощното небе... 

***

В тъмнината кротко греят

светулчици с разперени крилца.

Гушни си мисълта за мен и...

да потънем тихичко в съня...

В обятията на Нощта

Небето облича пижама

на пъстри, сияйни звезди.

Нахлупва нощната си шапчица (луната)

и послушно отива да спи.

Нежна, красива и смугла

приспивно го гали Нощта.

Небето тихичко сънува

някакви усмихнати неща.

Ние двамата със тебе

още вярваме във чудеса

и заспиваме досущ като Небето.

Сгушени в обятията на Нощта...

Обичам те. И е така красиво...

Обичам те. И е така красиво

да си лежа под милиардите звезди

в едно небе, което не заспива

точно като мене. А пък ти

да бъдеш сгушен в нежните ми мисли

(когато твоето небе се мръщи и гърми).

Да те пазя там, на топло и на влюбено.

И да ти пиша мъничък любовен стих,

който, ти пък да получиш утре

(във сърцето си, на точния адрес).

Ето, запечатан със светулкова целувка

отлита той към теб нощес...

Влюбена и тиха

Побрала съм се цялата във тебе,

в сърцето ти, което не заспива

и няма много време,

но сега съм влюбена и тиха.

Разсейвам облаците и звездите

във тъмното започват да сияят...

Побрала съм се цялата в очите ти,

които не заспиват и мечтаят.

И няма много време,

но дори и мъничко ми стига

изцяло да съм се побрала в тебе

и просто да съм влюбена и тиха.

Орисани

Разкажи ми приказка с есенция на портокали...

Аз вярвам още във измислени вълшебства.

И още вярвам във магически портали,

през които принцът и принцесата се срещат.

Разкажи ми за нощта със мирис на канела

и как от сладка обич натежава

шпагата в ръката му, с която смело

принцът за принцесата сега ще се сражава.

Разкажи ми после за красивата победа

и как тържествено блестяла е луната

в онзи миг, във който под небето

на колене пред Нея принцът пада.

А после, после... за последно прошепни ми,

че досущ на принца и принцесата приличаме.

Съдбата тъй със теб ни е орисала -

да бъдем приказка, в която се обичаме...

Славей (превод)

Построих си къщичка до тихата гора,

за да слушам песента ти като пееш.

И сладка бе, и бе добра,

и любовта започваше от нея. 

О, сбогом, сбогом, малък Славей... 

Намерих те, но бе така отдавна. 

Няма я на песните ти вече красотата. 

Сега край теб затваря се гората. 

И слънцето сега залязва зад воали. 

Навярно щеше ти да се обадиш. 

Почивай в мир, мой малък Славей 

под този (твоят) клон на святост. 

О, сбогом, сбогом, малък Славей... 

Живях единствено до тебе да съм близо. 

И макар че ти все още 

пееш някъде далече, 

то аз не чувам песента ти... 

вече.

***

Nightingale - Anjani Thomas/Leonard Cohen

I built my house beside the wood

So I could hear you singing

And it was sweet and it was good

And love was all beginning

Fare thee well my nightingale

'Twas long ago I found you

Now all your songs of beauty fail

The forest closes 'round you

The sun goes down behind a veil

'Tis now that you would call me

So rest in peace my nightingale

Beneath your branch of holly

Fare thee well my nightingale

I lived but to be near you

Though you are singing somewhere still

I can no longer hear you

***

... за слънцето и дивите цветя

Къде остана спомена

за слънцето и дивите цветя...

Някак ми е страшно невъзможно

да открия смисъл във дъжда.

Светът ли бавно отеснява

без писмата ни, без пъстрите мечти...

Или безнадеждно ме раняват

твойте сълзи, болки и тъги...

Колко време всъщност трябва,

да успееш да се престрашиш,

да потърсиш някого отново

или простичко да му напишеш стих...

***

Ти може да не се обадиш вече,

аз може да остана малка и сама...

... но винаги ще ти изпращам (отдалече)

усмивките на слънцето и дивите цветя...

На...

Като деца с измръзнали ръце...

Понякога тъй искам да е зима,

сгушила земята в снегове,

в която с тебе да ни има.

Като деца с измръзнали ръце,

до колене във преспите затънали,

с червени от студеното страни,

неусетили кога замръкнали сме, 

но усетили, че сме съвсем сами,

да си улавяме снежинки в шепи,

къщички от сняг да си строим,

да си проправяме в нощта пътеки

(без дори да знаем накъде вървим),

но да знаем, че е истинско вълшебство

този падащ от небето сняг,

който пухкаво и меко

се сипе върху спящия ни град...

Понякога тъй искам да е зима,

сгушила земята в снегове.

Просто с тебе да ни има.

Като деца с измръзнали ръце...

В една вълшебна лятна нощ

Мелодия от свирещи цигулки

и проблясъчета -  жълти светлинки

- хиляди щурчета и светулки

в бал сред горските треви. 

Небе изгарящо и звездно,

пременена в минзухарено луна,

изплувала от приказките фея

и вятър по зелените листа.

Къщичка с усмихнати прозорци

във една вълшебна лятна нощ.

Гушнати отвътре си говорим

тихичко за нашата любов...

Минзухарено листенце

Имам нещичко да ти призная...

Аз съм минзухарено листенце,

малко, влюбено и размечтано,

сгушено във легълце от нежност,

лекичко във въздуха се нося,

вятърът приспивно ме люлее

и ми шепне - много скоро

ще ме пусне близичко до тебе,

ще погаля летните ти длани,

ще оставя мекичко в ръцете ти,

и някак си така случайно

ти ще ме запазиш в себе си...

Имам нещичко да ти призная...

Стихче, за когато си далеч...

Дъжд като целувка нежен,

нощ, ухаеща на портокали,

чай със мъничко канела...

И започвам пак да си мечтая

дланите ти кадифено меки,

устните ти сладки като мед.

Ти. И портокали и канела

в стихче, за когато си далеч...

Парченце от небето

Най-синьото парченце от небето,

единствено, в което птиците летят,

единствено, в което слънцето си свети

и звездите нощем прелестно блестят,

единственото, дето е съвсем безоблачно

и никога от него не изтичат дъждове,

съм аз - парченце, цялото от обич,

отрязано по формичка на твоето сърце.