Славей (превод)

Построих си къщичка до тихата гора,

за да слушам песента ти като пееш.

И сладка бе, и бе добра,

и любовта започваше от нея. 

О, сбогом, сбогом, малък Славей... 

Намерих те, но бе така отдавна. 

Няма я на песните ти вече красотата. 

Сега край теб затваря се гората. 

И слънцето сега залязва зад воали. 

Навярно щеше ти да се обадиш. 

Почивай в мир, мой малък Славей 

под този (твоят) клон на святост. 

О, сбогом, сбогом, малък Славей... 

Живях единствено до тебе да съм близо. 

И макар че ти все още 

пееш някъде далече, 

то аз не чувам песента ти... 

вече.

***

Nightingale - Anjani Thomas/Leonard Cohen

I built my house beside the wood

So I could hear you singing

And it was sweet and it was good

And love was all beginning

Fare thee well my nightingale

'Twas long ago I found you

Now all your songs of beauty fail

The forest closes 'round you

The sun goes down behind a veil

'Tis now that you would call me

So rest in peace my nightingale

Beneath your branch of holly

Fare thee well my nightingale

I lived but to be near you

Though you are singing somewhere still

I can no longer hear you

***

... за слънцето и дивите цветя

Къде остана спомена

за слънцето и дивите цветя...

Някак ми е страшно невъзможно

да открия смисъл във дъжда.

Светът ли бавно отеснява

без писмата ни, без пъстрите мечти...

Или безнадеждно ме раняват

твойте сълзи, болки и тъги...

Колко време всъщност трябва,

да успееш да се престрашиш,

да потърсиш някого отново

или простичко да му напишеш стих...

***

Ти може да не се обадиш вече,

аз може да остана малка и сама...

... но винаги ще ти изпращам (отдалече)

усмивките на слънцето и дивите цветя...

На...

Като деца с измръзнали ръце...

Понякога тъй искам да е зима,

сгушила земята в снегове,

в която с тебе да ни има.

Като деца с измръзнали ръце,

до колене във преспите затънали,

с червени от студеното страни,

неусетили кога замръкнали сме, 

но усетили, че сме съвсем сами,

да си улавяме снежинки в шепи,

къщички от сняг да си строим,

да си проправяме в нощта пътеки

(без дори да знаем накъде вървим),

но да знаем, че е истинско вълшебство

този падащ от небето сняг,

който пухкаво и меко

се сипе върху спящия ни град...

Понякога тъй искам да е зима,

сгушила земята в снегове.

Просто с тебе да ни има.

Като деца с измръзнали ръце...

В една вълшебна лятна нощ

Мелодия от свирещи цигулки

и проблясъчета -  жълти светлинки

- хиляди щурчета и светулки

в бал сред горските треви. 

Небе изгарящо и звездно,

пременена в минзухарено луна,

изплувала от приказките фея

и вятър по зелените листа.

Къщичка с усмихнати прозорци

във една вълшебна лятна нощ.

Гушнати отвътре си говорим

тихичко за нашата любов...

Минзухарено листенце

Имам нещичко да ти призная...

Аз съм минзухарено листенце,

малко, влюбено и размечтано,

сгушено във легълце от нежност,

лекичко във въздуха се нося,

вятърът приспивно ме люлее

и ми шепне - много скоро

ще ме пусне близичко до тебе,

ще погаля летните ти длани,

ще оставя мекичко в ръцете ти,

и някак си така случайно

ти ще ме запазиш в себе си...

Имам нещичко да ти призная...

Стихче, за когато си далеч...

Дъжд като целувка нежен,

нощ, ухаеща на портокали,

чай със мъничко канела...

И започвам пак да си мечтая

дланите ти кадифено меки,

устните ти сладки като мед.

Ти. И портокали и канела

в стихче, за когато си далеч...

Парченце от небето

Най-синьото парченце от небето,

единствено, в което птиците летят,

единствено, в което слънцето си свети

и звездите нощем прелестно блестят,

единственото, дето е съвсем безоблачно

и никога от него не изтичат дъждове,

съм аз - парченце, цялото от обич,

отрязано по формичка на твоето сърце.

Подаръче за Теб

И само миг преди да се събудиш,

преди да ти прошепна тихичко, че те обичам,

преди със устни мекички да ме целунеш,

преди към кухнята усмихнат да изтичаш,

преди да вдигнеш схлупените щори,

преди във чая си да сложиш захар,

преди прозорчето (треперещ) да отвориш,

преди да разбереш, че пак е наваляло,

и пак дърветата са с пременени клони,

с пухкави одеалца - къщурките отсреща,

пак във въздуха врабчетата се гонят,

пак се раждат зимните вълшебства...

Само миг преди да се събудиш,

сърчице му връзвам и... ти подарявам

този приказен, и бял, и чуден,

пълен с обич до небето - Февруари.

Във обич и сняг

Ти ми носиш снежинки във шепи

и от скреж ми рисуваш цветя.

Ти ми правиш снежни човеци

и усмивки оставяш в снега.

Ти ме пазиш във топла прегръдка

и целуваш ме мило с очи.

И от зимата вън ми отчупваш

снежнобели парченца мечти.

Ти ми пееш песнички смешни

и люлееш ме дълго в ръце.

Чудните зимни вълшебства

живеят във твойто сърце.

И дано, и дано да се сбъдне...

Този мъничък приказен град

завинаги така да си бъде

потънал във обич и сняг!

В дланта на твоята ръка

Завита във листенца от лалета,

по миглите със капчици роса,

заспивам нежничка и лека

в дланта на твоята ръка.

В дланта на твоята ръка

сънувам, че съм мъничка калинка.

Танцувам със разперени крилца,

с крачета тънички я гъделичкам,

и сънувам, че съм литнала светулка,

рееща се жълта светлинка.

Сърчицето си аз пак рисувам

в дланта на твоята ръка.

**********************************

В дланта на твоята ръка

заспала нежничка и лека,

аз съм цялата роса.

И обич във листенца от лалета...