Коледа в нашата къщичка

И ето, Зимата пристига.

И вятъра градчетата обгръща.

И зъзнат покривните керемиди.

Но е топло във нашата къща.

В ъгъла кокетничи елхата

и оглежда чудните си клонки.

Точно тази сутрин е облякла

свойта празнична и пъстра рокля,

с малки топчици, като балони,

на върха с усмихната звездичка.

От купата на масата, бонбони

любопитно-шарено надничат.

И прозорците, наметнали гирлянди

намигат на прозорците отсреща

с коледните си, трептящи лампички

(говорят си, със светлинки, за нещо).

И радиото жизнерадостно си пее,

съвсем самичко си избира песни.

А вънка Зимата вилнее ли, вилнее

(и сигурно не и е много лесно).

Но в нашта къщичка наистина е топло.

Едно такова - весело до лудост.

Имам чувството, че много скоро

плюшените ни играчки ще се разтанцуват...

Частички красота

Всяка нова обич е започвала

с пълнолуние в небето и звезди.

С танц на вятър във тополите.

С отражения на езерни липи.

Със стъпки, пишеши поезия

по тротоарите на нощни градове.

С мечти, със приказки, с фантазии,

с преплетени в едно ръце.

С разходки между късните алеи

на паркове с разцъфнали цветя.

С откраднати целувки под фенерите

на булеварди с романтична светлина.

С усмивки на случайни минувачи,

стоплени от непозната топлина.

С китарите на уличните музиканти.

И така... от вечни времена....

Всяка нова обич се е раждала

навсякъде, все същата, една.

И всяка нова обич е дарявала

света с частичка красота...

Когато нощем лягам в теб

Аз знам, че съществува онзи свят за двама,

с оранжево небе от пламнали звезди,

който призрачно към себе си те мами

и ти вървиш по омагьосаните му земи.

И откриваш там онази половинка,

която в нощите безсънни си мечтал,

която нежно от душата ти изтръгва

признанието, че си вече истински и цял.

Тогава времето застива. Пада вечност.

Притихват птиците. Забравят да летят.

Слизат ниско до земята ветровете

и вълните морски спират да шептят.

И остава само да гори небето

в безкрайно-дългата си звездна тишина,

във онзи свят, във който съвършени,

две малки половинки сгушени вървят.

.

Аз знам, че съществува. Усещам го в сърцето си,

когато е на крачка от щастие да спре...

Когато го отключват тихичко ръцете ти,

когато нощем лягам в теб...

Една красива нощна фея

Една красива нощна фея

много дълго ми разказваше за теб...

Видяла те е да събираш лунни орхидеи

от цветните градини на заспалото небе.

Подреждал си ги бил в букет и си поръсвал

листенцата им със прозрачни пръски от вълни.

Часове наред със обич си им връзвал

ефирни панделки от бляскави звезди.

Тихичко си коленичил, после, пред морето

и си нарисувал с пръсти върху пясъка сърце.

Помолил си я, ако може, с мъничко вълшебство

само тази нощ при тебе да ме доведе.

И после си ме чакал трепетно на кея...

И целият сияел си зад лунния букет...

Една красива нощна фея

много дълго ми разказваше за теб...

Зимна приказка (от лапландските земи)

Ще бъде зима, тиха и вълшебна,
ще затрупат преспи белия ни ден.
Ще облекат прозорците снежинкови дантели,
(Декември винаги така е пременен).
Ще води уличка до нашта къщичка
от центъра на спящия безлюден град
и дълга, криволичеща ботушена пътечка
ще оставят стъпките ни в мекичкия сняг.
Ще се завръщаме привечер, измръзнали и скрежни
със зачервени носове като на мънички деца,
ще ни се усмихват симпатично снежните човеци,
щом преминем вън край тях.
С обич ще разпалваме камината във ъгъла.
От комина ще се вие топъл дим.
А ние вътре стоплени и влюбени
часове наред пред огъня ще си седим.
На птиците единствено ще отговаряме, когато
почукат на вратата ни със тъжен зов.
Ще им трошим трохички, да не бъдат гладни.
Ще ги пуснем да си свият до камината гнездо.
И ще си живеем тъй във къщичката сгушени.
Най-пухкавият сняг градчето ни ще навали.
Една вълшебна зимна приказка
към нас пътува от лапландските земи...

За Любовта (след милиард години време)

След милиард години време
и още толкова далечни разстояния,
дали звездите още ще ни светят
след всички счупени на две мълчания...
След хвърлените думи на обида
и плисната в лицето и отрова,
(от хората тя просто си отива
и сърцето и се пръска в изнемога),
след спомените, дето ще бледнеят,
ако изобщо още ще ги има,
защото всички стихове за нея
остават в края, само на хартия,
след умиращите в мрак планети,
след последните изстинали сълзи,
на границата с тъжната вселена
двамата със тебе ще вървим.


След милиард години време
и още толкова далечни разстояния,
Любовта, отново ще намери
в нас... изгубените свои очертания.

Два влюбени чадъра :)

Той беше син на жълти точки
и танцуваше във есенния дъжд,
лекичко подпрян на рамото
на един умислен и забързан мъж.

Тя бе червена, с пеперуди
и бели мънички цветя,
и стоеше някак непринудено
на рамото на тъничка жена.

Светофарът светна във зелено
и чадърът с белите цветя
закачи със своето червено
синия чадър в дъжда.

И внезапно точките във жълто
се влюбиха във пепруди и цветя,
а пеперудите замаяни до лудост
се влюбиха обратно в тях.

Но тази тъничка жена пресече,
свила рамене във есенния дъжд
и пое в посока по-далечна
от посоката на бързащия и умислен мъж.

А късно вечерта, два (влюбени) чадъра
се счупили случайно (а всъщност от любов).
Единият бил с точки, другият на пеперуди.
Но никой не разбрал как тъй или защо...

Мотел "Ню Есен"

Добре дошъл в мотел "Ню Есен",
прашен Пътнико, изглеждаш уморен.
За тебе аз безплатно ще налея
чаша топъл вятър с нес.
Тука би могъл да пренощуваш
в легло от меки махагонови листа.
И вечерята е много, много вкусна
- кестени с мъгла и мед. Ела
да ти покажа също изгледа -
октомври, облаци, тополи, клен.
Тука нощите дъждят от музика.
И сънищата са оранжеви със мен.
Престоят, гарантирам, ще е песен,
решиш ли да останеш, Пътнико, до сутринта.
Добре дошъл в мотел "Ню Есен
- кадифен уют в канелената тишина".

Любовна история в Париж 2

Звезди огряват тихо
нощното небе над Сена.
Едно момиче си отива.
И този път е за последно.

По изпепелените мостове на мечтите и
остават тъжни спомени от вчера,
когато Той блестеше във очите и,
когато Тя бе жива във сърцето му...

Сега е минало. Тя вече знае...
войнишката любов бе просто служба.
Той бе войник. И бе предател.
На светлата и вяра, и на святите и чувства.

Сега Париж изглежда празен.
Сега дърветата присвиват клони.
Сега разплаканите улици и булеварди,
приютяват ехото на дългото му “сбогом”.

И само арката на декемврийската им среща
помни триумфално първата целувка
на влюбените устни, обещаващи си нежност.
Кому ли беше, всъщност, нужна...

************************************************

Едно момиче тази вечер се разделя
с една любов, небляскава и некрасива.
Париж не бе градът за нея,
напук на всичките му бляскави витрини...

И все пак в нощното небе над Сена
звездите още греят тихо...
И макар да е печално безнадеждна,
нощта е някак пагубно красива...

.

.

.

.

Любовна история в Париж 1

Песничка за Лека нощ

Тихо е, много е тихо,
заспивай, моя Обич, сега.
И не питай, не питай звездите
защо е устроен така
този свят. И е пълен със болка,
и толкова много тъга
като вятър нахлува в прозорците,
на къщите, зад спящите стъкла,
и не питай, не питай луната
тя има ли несбъднати мечти,
познава ли вкуса на самотата,
плакала ли е със истински сълзи...

Те какво да ти кажат... не знаят,
как да знаят? Те не болят.
От високо по-лесно мечтаят,
по-хубав изглежда светът...
Но заспивай, заспивай, заспивай,
моя тиха Обич, сега,
всичко страшно аз ще изтрия,
ти знаеш, ти знаеш това...
Ето, постилам пътечка с усмивки,
(нека вънка светът да е лош),
заспиваш ли вече, моя Обич, заспиваш...
Сладък сън... лека нощ... лека нощ...