Обичам те. И е така красиво...

Обичам те. И е така красиво

да си лежа под милиардите звезди

в едно небе, което не заспива

точно като мене. А пък ти

да бъдеш сгушен в нежните ми мисли

(когато твоето небе се мръщи и гърми).

Да те пазя там, на топло и на влюбено.

И да ти пиша мъничък любовен стих,

който, ти пък да получиш утре

(във сърцето си, на точния адрес).

Ето, запечатан със светулкова целувка

отлита той към теб нощес...

Влюбена и тиха

Побрала съм се цялата във тебе,

в сърцето ти, което не заспива

и няма много време,

но сега съм влюбена и тиха.

Разсейвам облаците и звездите

във тъмното започват да сияят...

Побрала съм се цялата в очите ти,

които не заспиват и мечтаят.

И няма много време,

но дори и мъничко ми стига

изцяло да съм се побрала в тебе

и просто да съм влюбена и тиха.

Орисани

Разкажи ми приказка с есенция на портокали...

Аз вярвам още във измислени вълшебства.

И още вярвам във магически портали,

през които принцът и принцесата се срещат.

Разкажи ми за нощта със мирис на канела

и как от сладка обич натежава

шпагата в ръката му, с която смело

принцът за принцесата сега ще се сражава.

Разкажи ми после за красивата победа

и как тържествено блестяла е луната

в онзи миг, във който под небето

на колене пред Нея принцът пада.

А после, после... за последно прошепни ми,

че досущ на принца и принцесата приличаме.

Съдбата тъй със теб ни е орисала -

да бъдем приказка, в която се обичаме...

Славей (превод)

Построих си къщичка до тихата гора,

за да слушам песента ти като пееш.

И сладка бе, и бе добра,

и любовта започваше от нея. 

О, сбогом, сбогом, малък Славей... 

Намерих те, но бе така отдавна. 

Няма я на песните ти вече красотата. 

Сега край теб затваря се гората. 

И слънцето сега залязва зад воали. 

Навярно щеше ти да се обадиш. 

Почивай в мир, мой малък Славей 

под този (твоят) клон на святост. 

О, сбогом, сбогом, малък Славей... 

Живях единствено до тебе да съм близо. 

И макар че ти все още 

пееш някъде далече, 

то аз не чувам песента ти... 

вече.

***

Nightingale - Anjani Thomas/Leonard Cohen

I built my house beside the wood

So I could hear you singing

And it was sweet and it was good

And love was all beginning

Fare thee well my nightingale

'Twas long ago I found you

Now all your songs of beauty fail

The forest closes 'round you

The sun goes down behind a veil

'Tis now that you would call me

So rest in peace my nightingale

Beneath your branch of holly

Fare thee well my nightingale

I lived but to be near you

Though you are singing somewhere still

I can no longer hear you

***

... за слънцето и дивите цветя

Къде остана спомена

за слънцето и дивите цветя...

Някак ми е страшно невъзможно

да открия смисъл във дъжда.

Светът ли бавно отеснява

без писмата ни, без пъстрите мечти...

Или безнадеждно ме раняват

твойте сълзи, болки и тъги...

Колко време всъщност трябва,

да успееш да се престрашиш,

да потърсиш някого отново

или простичко да му напишеш стих...

***

Ти може да не се обадиш вече,

аз може да остана малка и сама...

... но винаги ще ти изпращам (отдалече)

усмивките на слънцето и дивите цветя...

На...

Като деца с измръзнали ръце...

Понякога тъй искам да е зима,

сгушила земята в снегове,

в която с тебе да ни има.

Като деца с измръзнали ръце,

до колене във преспите затънали,

с червени от студеното страни,

неусетили кога замръкнали сме, 

но усетили, че сме съвсем сами,

да си улавяме снежинки в шепи,

къщички от сняг да си строим,

да си проправяме в нощта пътеки

(без дори да знаем накъде вървим),

но да знаем, че е истинско вълшебство

този падащ от небето сняг,

който пухкаво и меко

се сипе върху спящия ни град...

Понякога тъй искам да е зима,

сгушила земята в снегове.

Просто с тебе да ни има.

Като деца с измръзнали ръце...

В една вълшебна лятна нощ

Мелодия от свирещи цигулки

и проблясъчета -  жълти светлинки

- хиляди щурчета и светулки

в бал сред горските треви. 

Небе изгарящо и звездно,

пременена в минзухарено луна,

изплувала от приказките фея

и вятър по зелените листа.

Къщичка с усмихнати прозорци

във една вълшебна лятна нощ.

Гушнати отвътре си говорим

тихичко за нашата любов...

Минзухарено листенце

Имам нещичко да ти призная...

Аз съм минзухарено листенце,

малко, влюбено и размечтано,

сгушено във легълце от нежност,

лекичко във въздуха се нося,

вятърът приспивно ме люлее

и ми шепне - много скоро

ще ме пусне близичко до тебе,

ще погаля летните ти длани,

ще оставя мекичко в ръцете ти,

и някак си така случайно

ти ще ме запазиш в себе си...

Имам нещичко да ти призная...

Стихче, за когато си далеч...

Дъжд като целувка нежен,

нощ, ухаеща на портокали,

чай със мъничко канела...

И започвам пак да си мечтая

дланите ти кадифено меки,

устните ти сладки като мед.

Ти. И портокали и канела

в стихче, за когато си далеч...

Парченце от небето

Най-синьото парченце от небето,

единствено, в което птиците летят,

единствено, в което слънцето си свети

и звездите нощем прелестно блестят,

единственото, дето е съвсем безоблачно

и никога от него не изтичат дъждове,

съм аз - парченце, цялото от обич,

отрязано по формичка на твоето сърце.