След хиляди години, когато
забравили ще сме си с тебе имената,
и всичко помежду ни - съкровено, свято
погребано ще е завинаги във тъмнината
на двете ни обречени и страдащи души,
давещи се в океана на безкрайните си вопли
и на безбройните, оставащи във времето следи
от сърцата ни, които никой не успя да стопли...
Тогава под преспите на онези снегове,
затрупали пътеките на наш\'те чувства,
от студа на каменните вечни ледове,
обрекли ни на адски грехове и блудства,
ще възкръсне ТЯ - по-силна и могъща
с наш\'те ликове, но не със нашите сърца,
по-прелестна, по-чиста и все пак съща,
като онази - Любовта, която ни надживя...
1 коментара:
Да ще възкръсне тя, защото няма по-силно нещо от нея на света! Поздрави :)!
Публикуване на коментар