Скитница из необята

Тя се сливаше безумно с ветровете.
Те пилееха косите и в захлас.
Тя събираше снежинки във ръцете си.
Те и шепнеха без думи и без глас.

Тя танцуваше неземно по вълните.
Те я връщаха на своя бряг.
Тя докосваше с любов звездите.
Те я къпеха във лунен прах.

Тя събличаше влудено небесата.
Те прозираха през нейните очи.
Тя бе смугла Скитница из необята.
Те - нейните момичешки мечти.