...Само толкова ми трябва...

Понеже ти си слънчев до безкрайност
и усмивката ти пали хиляди слънца
и с някаква неразбираема за мен потайност
обливаш цялата ми същност в светлина...
Понеже думите ти нежно ме разплакват
и розовеят скулите по моето лице,
и очите ти сами започват да чертаят
свои си пътеки, но към моето сърце...
И понеже ти единствено успяваш
да докоснеш дебрите на моята душа,
прошепни, че ме обичаш...само толкова ми трябва,
да поискам да съм с тебе и след края на света...