Зная...няма да ми стигне...

Полети към мен с копнеж на птица,
жадна да се слее с топлия си Юг...
Вярвай, вярвай...винаги ще искам
да се завръщаш тук...и само тук...

Начертай се в мен с изящество на щрихи,
загатващи контурите на пролетни цветя...
Обещай ми, обещай ми...много тихи
да разцъфнем с теб...сега...сега...

Влей се в мен със силата на прилив,
шеметно заливащ илюзорния си бряг...
Зная, зная....няма да ми стигне,
вливай се във мен и пак...и пак...