Притихвам в дланите на Слънцето, понеже
само те люлеят както дланите на мама.
И лъчите му като на мама тъничките пръсти
ме галят нежно, с обич по косата.
Целувам скулите на Слънцето, понеже
те единствено наподобяват топлината
на устните, от кадифе по-меки,
със които нощем ме целува мама.
И пиша стих на Слънцето, понеже
все някой ден, Горкото, ще залезе.
Откраднах мъничко от мамината нежност,
защото и без нея Тя винаги ще свети.
Друго важно съобщение!
-
Понеже вещицата обича да и е подреденко /иначе няма да играе :D/* и понеже
идеята на този блог е да се "разнищват" разни антистихове, днес тя извърши
Голям...
Преди 14 години
0 коментара:
Публикуване на коментар