Моята любовна история

посветено

Той се случи в Понеделник
през една студена, бяла зима.
Беше късно. Края на Ноември.
Той - моят бъдещ Единствен.

Не чух гласа му. Нямаше си име.
Но се влюбих в него. До полуда.
Беше толкова...различен.
И не се побираше във думи.

Безкрайни дни...безсънни нощи.
И ликът му в тайните ми мисли.
Колко много го обичах...колко...
И как болеше от това, че липсва.

Но се случи пак...в средата на Декември.
Прекрасен беше в своята различност.
Трябваше ми само малко време.
И сякаш Той разбра, че го обичах.

Януари се събуди бял и снежен.
Заледени улици и пусти булеварди.
Беше месецът на първата ни среща.
От нежност после дълго плаках.

Но Той замина. Седмици мълчание...
Сподавена тъга. Изпуснати въздишки.
И лъч надежда в цялото очакване
на неговото тихо-сбъднато завръщане.

Април изгря. Разцъфваха кокичета
след стъпките на идващата Пролет.
Усещах го до болка. Птиците
рисуваха очите му във късния си полет.

Тогава ми се случи. За последно.
Дори не беше нужно да говорим.
Целуна ме. И ме поведе.
Останалото...е история...