Съвсем наистина. Като насън.

Лятото се събуди през зимата
и каза „Добро утро” на нощта.
Нацупи се страшно усмихнато,
а после бодро се прозя.
Улиците шумно замълчаха,
пресъхнали от локвите дъжд.
Вятърът забърза бавно.
(Дългият му шлифер беше къс).
А аз те чаках видно скрита,
затворена на сигурно навън.
И те целунах скорострелно. До насита.
Съвсем наистина. Като насън.