Ветровете плачат нежно...
Развяват мислите ми. И мечтите.
В мечтите ми със дъх на вечност,
заключвам в дланите си дните
и нощите, пропити с теб,
с вкуса на твойте устни
и с усета за твоите ръце...
Понякога така ми липсваш...
Понякога те търся до забрава
сред звездите в нощното небе.
Понякога ми идва да заплача
безутешно. Точно като днес.
Да беше с мен във този миг
на размисли, мечти и на копнежност...
Да беше просто, просто тук.
Ветровете плачат... нежно...
Развяват мислите ми. И мечтите.
В мечтите ми със дъх на вечност,
заключвам в дланите си дните
и нощите, пропити с теб,
с вкуса на твойте устни
и с усета за твоите ръце...
Понякога така ми липсваш...
Понякога те търся до забрава
сред звездите в нощното небе.
Понякога ми идва да заплача
безутешно. Точно като днес.
Да беше с мен във този миг
на размисли, мечти и на копнежност...
Да беше просто, просто тук.
Ветровете плачат... нежно...
5 коментара:
Много благодаря, че споделяш поезията си. Наистина написаното успява да ме докосне. Толкова е нежно и лирично, че просто нямам достатъчно думи, за да се изразя. Продължавай все така!
Аз благодаря, че четеш стиховете ми, без дори да съм предполагала, че надничаш в блога ми :)) Но се радвам безкрайно! Благодаря ти, Христо!
толкова е нежно...думите са в тишната на ветровете...
:)*
Една нежна усмивка се устремява към теб сега....заповядай :)
Чудесно е...стих изстрадан, разкъсващ...но запазил нежността,почти гальовен...Благодаря ти.
Публикуване на коментар