Целуна ме с дъждовните си устни,
но не признаваше, че не е дъжд.
А аз усетих по вкуса му,
че е моят влюбен мъж.
Твърдеше, че е южен вятър,
подгонил летните ми стъпки,
но после нежно ме погали...
И бяха неговите пръсти.
Тихо го попитах със усмивка
защо ми носи красота.
“Защото просто те обичам”
ми прошепна. И сега цъфтя...
но не признаваше, че не е дъжд.
А аз усетих по вкуса му,
че е моят влюбен мъж.
Твърдеше, че е южен вятър,
подгонил летните ми стъпки,
но после нежно ме погали...
И бяха неговите пръсти.
Тихо го попитах със усмивка
защо ми носи красота.
“Защото просто те обичам”
ми прошепна. И сега цъфтя...
2 коментара:
Страхотни стихове... много си талантлива, поздравления ! :)
Благодаря тии :)))
Публикуване на коментар