На разсъмване (В битка със Живота)

Да бях примирима и негорда,
да бях без нежност и сърце,
навярно щях да мога
лесно да падна на колене
и без да кажа нито дума,
без да закрия гърдите си с ръка,
да очаквам смирено куршума
на Живота. А после Смъртта
да ме грабне във своята лодка,
да преплуваме заедно онази река,
от която връщане няма.
А после да се озова сама,
сама на края на една вселена,
потънала във мрак и тишина.
Простете ми, задето откровено
ви заявявам, че не бих могла.
Не бих могла да съм такава,
удобна за Живота да ме покоси.
Не бих могла и няма!
По-дръзка съм и смела от преди.

Сега воалите на мрака падат
и прикриват бойното поле.
Но на разсъмване, един от двама ни
ще носи чуждата душа като трофей.