Зад тихия пристан на твоите думи

Зад тихия пристан на твоите думи
намирам смисъл, любов и утеха.
Когато отпусна главата си в скута ти.
Когато топло в очите ти гледам.
Когато луната изгаря от нежност
а звездите потъват в морето от свян,
тогава ръцете ти стават безбрежни,
и ми правят малка къщичка-храм.
Шепни ми тогава, шепни ми тогава,
когато заспива светът уморен,
Гласът ти е песен и бавно унася
- затихващ и галещ, нощен рефрен.
Зад тихия пристан на твоите думи
две влюбени птици кръжат. И кръжат.
Не спирай любими, не спирай любими.
Мечтана и нежна танцува Нощта...