И пак на Него

Не Те почитам, защото
Ти ме караш да се чувствам слаба.
И с всеки ден все повече
и повече Те намразвам.
А злобата ми е толкова неприсъща.
Цял живот от нея се пазих.
Преди години един измислен мъж
аха да ме научи как се мрази.
Той не успя, но пък Ти...
Ти имаш преднина в тази насока.
И не заслужаваш нито стих
от тези, които Ти посветих напоследък.
Не заслужаваш мислите ми, времето ми,
дори това, да Ти призная, че Те има.
Емоциите, които Ти отделям,
а камо ли да Те наричам по име.
Заслужава ме единствено мъжът,
който ме целува нощем в здрача.
Който попива от очите ми дъжда,
но никога сам няма да ме разплаче.