Вечерта ухаеше жасминово (Забрави за чашите и виното!)

Вечерта ухаеше жасминово,
а аз потъвах бавно във ръцете ти.
Забрави за чашите и виното!
По-важно бе сърцето ти,
което цялото бе обич и магия
и пареше през ризата ти като пламък.
А аз целувах устните ти и разливах
топли тръпки върху мъжкото ти тяло.

Вечерта ухаеше жасминово,
а ти потъваше до дъно във очите ми.
Забрави за чашите и виното!
По-важно беше, че косите ми
се разпиляваха сред твойте пръсти
и бяха страшно кадифено меки.
А ти със много тихи стъпки
надалече и навътре ме понесе.

Вечерта ухаеше жасминово
и тънеше в прочувствено безвремие.
Забрави за чашите и виното!
И за това, че ги разляхме върху дрехите.