Хладните лъчи на есенното слънце
се спускат бавно към земята.
Една красива обич, като малко зрънце
сънливо се пробужда и протяга.
Обичам те и съм щастлива както никога
и искам да танцувам с есенния вятър.
И искам твойте нежни пръсти
от прегръдката му лека да ме грабнат.
И искам после да усетя хладината
на тази свежа септевмрийска утрин.
И в хармония и унисон телата ни
да се люлеят в танца. И да се изгубим
по алеите, постлани със килими
от пъстри, есенно-усмихнати листа.
И след стъпките ни, откъдето минем
да разцъфват стройни есенни цветя.
И просто искам в тази есен,
загърната с воали от позлата,
да бъдем двамата със тебе песен,
мелодично сливаща се с тишината.
*******************************************
И усещам колко нежно, колко нежно ме прегръщаш
и усещам как отпиваш от очите ми росата.
А хладните лъчи на есенното слънце
се спускат бавно, бавно към земята...
се спускат бавно към земята.
Една красива обич, като малко зрънце
сънливо се пробужда и протяга.
Обичам те и съм щастлива както никога
и искам да танцувам с есенния вятър.
И искам твойте нежни пръсти
от прегръдката му лека да ме грабнат.
И искам после да усетя хладината
на тази свежа септевмрийска утрин.
И в хармония и унисон телата ни
да се люлеят в танца. И да се изгубим
по алеите, постлани със килими
от пъстри, есенно-усмихнати листа.
И след стъпките ни, откъдето минем
да разцъфват стройни есенни цветя.
И просто искам в тази есен,
загърната с воали от позлата,
да бъдем двамата със тебе песен,
мелодично сливаща се с тишината.
*******************************************
И усещам колко нежно, колко нежно ме прегръщаш
и усещам как отпиваш от очите ми росата.
А хладните лъчи на есенното слънце
се спускат бавно, бавно към земята...
0 коментара:
Публикуване на коментар