Не съм обичала така безумно...

Не съм обичала така безумно
поглъщащите мигове на тишина,
в която полунощно съм се губила
когато цяла съм била Тъга.

Не съм обичала така безумно
магията на дивата луна,
изгряла ненадейно в нощ безлунна
с чародейно-силна жълта светлина.

Не съм обичала така безумно
внезапно рукналия летен дъжд,
целувал раменете ми с дъждовни устни.
Нито никой на земята мъж.

Не съм обичала така безумно
никого и нищо в този свят.
Само теб. И не е чудно,

че понякога безумно много ме е страх.