Стая със касетофон. И Трейси Чапман

Октомврийска вечер. Сядам до прозореца.

Поглеждам през стъклото вън. Красиво е...

Съкровени мигове на есен. И на меланхолия,

която страшно много ми отива.

Слушам вятъра, разпръснат във далечината.

Танцува в клоните на влюбени тополи.

Не знам дали е заради листата им,

или заради друго, но приличат на танцьорки.

Усмихвам се на себе си. Разравям се

във куп любими дискове на Куин...

На Бийтълс... Трейси Чапман...

Избирам нея. Гласът и е неповторим,

а музиката и... космична и необяснима.

Докосва всяка струна на душата ми

и сякаш неусетно ставам друга.

Изгубвам се във мисълта си.

И не съм изобщо на земята.

Може би минава повече от час.

Навън е заваляло. Станало е тъмно.

Последни стъпки на последен минувач.

И мокри улици. И спомен за чадъри.

Една меланхолична вечер. Средата на Октомври.

Стая със касетофон. И Трейси Чапман.

Някъде в далечината, влюбени тополи

танцуват в мрака с есенния вятър...