Лицемерие (От Декамерон на Лилит)

Прекрасно зная какво ще се случи
когато двамата с тебе се срещнем.
След като не успеем уж случайно да свием
в първата възможна пряка, ще се погледнем
неловко и ще се усмихнем изненадани,
сякаш точно тогава сме се видели.
Ще се престорим на извънредно радостни,
и фалшиво ще се поздравим със “Здравей”.
После ще си зададем дежурните въпроси:
“Как си, всичко наред ли е с теб?”
И ще се преструваме, че ни вълнуват отговорите,
и това, как протича чуждият ден.
После ти ще кажеш, че съжаляваш,
но понеже много бързаш
за важна среща и закъсняваш,
просто се налага да тръгваш.
Аз ще се усмихна със разбиране
и ще смотолевя, че и моят автобус
няма да ме чака. Ще се ръкостиснем
и ще се обърнем с гръб. “Боклук”
ще си помисля още на секундата
докато забързано подтичвам към тролея.
“Глупачка” ще бъде първата ти мисъл,
а нищо чудно и последната.
И всеки ще поеме по прашния път
към болезнено-егоистичното си ежедневие.
Успокоявам се - не сме виновни ние, а светът...
************************************
Каква лъжа! И лицемерие.