Като незавършен ред

За всеки пътник има влак.
За всеки влак си има гара.
В нощта, потънала във мрак
дими недоизпушена цигара.
И въздухът е сив и тежък.
И луната днес е мит.
Има релси, дълги като вечност.
Има вечност, кратка като миг.
И за всеки стих си има болка.
И за всяка болка има лек.
Само тленната ни, земна обиколка
понякога е къса. Като незавършен ред...