Над хълмовете (След една раздяла)

Каквото и да ти разкажа ще е малко.
Колко много липсата ти ще боли..
Как душите ни ще плачат на раздяла,
щом безумно дълго с теб ще сме сами.

Ще има нощи, дълги като вечност.
Тогава тъжно вятърът ще ни шепти.
И само две звезди - последните в небето
ще бдят над нас със плачещи очи.

Ще има дни, след сънища-кошмари,
в които тягостно, от болка ще мълчим.
Ще бъдат празни всички гари
и всички светофари ще склопят очи.

До онзи миг, когато ти ще се завърнеш.
Ще бъде пролетен и топъл ден.
И над хълмовете, във изгряващото слънце,
Моя Обич, ще познаеш мен...