Замъкът на тишината

След всеки фалш по мъничко умирах
в грижовните обятия на Самотата.
Едничка тя не спираше да ме прибира
във своя замък – замъкът на тишината.

Едничка тя лекуваше душата ми
след болката и раните, оставени по нея.
И в този замък – замъкът на тишината
открих, че всъщност... съм принцеса.

Открих, че имам право да си те мечтая.
И че ти не си ни странник, нито рицар.
И в този замък – замъкът на тишината
очаквах теб... да бъдеш Принца....

...на живота ми. И на мечтите ми. Да бъдеш
онзи повелител на сърцето ми,
който ще затвори с гръм вратите
и замъка на тишината ще превърне в пепел.

Защото няма да е вече нужен.
И след всички измълчани нощи
ще са ми нужни много нежни думи,
за да ти говоря... просто за да ти говоря...

*************************************************

След всеки фалш по мъничко умирах
в грижовните обятия на Самотата.
Замъкът на тишината бе моята обител.
...Така и никога не спрях да те мечтая...