За малкия кораб с бели платна, за мен (защото съм лодка, а понякога и жена)

Ако ти... ако ти се превърнеш
в малък кораб със бели платна,
и далече, далече отплуваш
от моята обич сега,
ще се престоря на мъничка лодка.
С вълните в едно ще се слея.
И малка и тъжна, самотна
ще те чакам дълго на кея.
Всяка сутрин добри, морски гларуси
ще размахват над мене криле.
Ще ми бъдат първи приятели.
И с мен ще те чакат и те.
Ще им разказвам за малкия кораб,
малкия кораб със бели платна.
И те (по-мили от хора)
знам, все някога, ще разберат
защо съм мъничка лодка.
Защо като вълните не пея.
И защо вече толкова нощи
чакам самичка на кея...

Но ще дойде ден (това също го зная)
малкият кораб със бели платна,
преплувал моретата, ще пожелае
да се завърне при мен, у дома.
Тогава звездите ще се разпалят
сякаш с магия, една по една.
А от кея, една мъничка лодка
ще помахва (със измислени гребла).

Тогава, някое слънчево утро
ти ще стигнеш най-накрая до мен.
С малкия си корабен нос ще ме целунеш.
И ще ме погалиш със платна, смутен.

Аз зная, че така ще се случи...
(Защото съм лодка, а понякога жена)

Ако ти... ако ти се превърнеш
в малък кораб със бели платна,
и далече, далече отплуваш
от моята обич сега....