Далече, далече от големите човеци

Ти си малко вълшебно човече.
Аз съм твоята малка човечка.
С тебе живеем далече, далече,
много далече от големите човеци.

Нашата къщичка е с малки прозорци,
с малка вратичка и малка камина.
Малки макове и лалета и рози
цъфтят във нашата малка градина.

И с мъничка лодка нощем отплуваме
сред морето от малки и жълти звезди.
Срещаме мънички весели кораби,
натоварени с усмихнати малки луни.

И всичко е толкова, толкова малко
в нашата малка далечна вселена.
С мънички стъпки чертаем безкрая
на нашето малко, любовно безвремие...

Ти си малко вълшебно човече.
Аз съм твоята малка човечка.
С тебе живеем далече, далече,
много далече от големите човеци...