skip to main |
skip to sidebar
Полети към мен с копнеж на птица,
жадна да се слее с топлия си Юг...
Вярвай, вярвай...винаги ще искам
да се завръщаш тук...и само тук...
Начертай се в мен с изящество на щрихи,
загатващи контурите на пролетни цветя...
Обещай ми, обещай ми...много тихи
да разцъфнем с теб...сега...сега...
Влей се в мен със силата на прилив,
шеметно заливащ илюзорния си бряг...
Зная, зная....няма да ми стигне,
вливай се във мен и пак...и пак...
Понеже ти си слънчев до безкрайности усмивката ти пали хиляди слънцаи с някаква неразбираема за мен потайностобливаш цялата ми същност в светлина...Понеже думите ти нежно ме разплаквати розовеят скулите по моето лице,и очите ти сами започват да чертаятсвои си пътеки, но към моето сърце...И понеже ти единствено успяваш да докоснеш дебрите на моята душа,прошепни, че ме обичаш...само толкова ми трябва,да поискам да съм с тебе и след края на света...
Тя се сливаше безумно с ветровете.
Те пилееха косите и в захлас.
Тя събираше снежинки във ръцете си.
Те и шепнеха без думи и без глас.
Тя танцуваше неземно по вълните.
Те я връщаха на своя бряг.
Тя докосваше с любов звездите.
Те я къпеха във лунен прах.
Тя събличаше влудено небесата.
Те прозираха през нейните очи.
Тя бе смугла Скитница из необята.
Те - нейните момичешки мечти.
В най-самотния час на нощта,
в най-тихата, сподавена минута,
дарявам ти парченце от една душа,
обречена завинаги, завинаги да скита.
Вземи го в шепи. Моля те, вземи го.
Дай му капчица от свойта топлина.
Дай му обич, нежност...приюти го.
Иначе ще загине, ще загине във студа.
То може да се смее. И мечтае до зори.
Но някой път...до болка се отрича.
Понякога тъгува. И сАмо си мълчи.
Но обещава винаги, завинаги да те обича.
Очите ти разказваха истории
за непропътуваните още светове,
за жаждата ти да откриеш и обходиш
най-пясъчните и потайни брегове...
За стремежа ти да бъдеш птица,
да разпръскваш жар и светлина,
да си за кратко миг, дори частица
от извечната вселенска тишина...
И за хилядите неоткрити хоризонти
отвъд пределите на твоите мечти,
за нуждата да си докрай свободен,
да бъдеш ничий и само да летиш...
Очите ти разказваха истории...
А аз се молех ти да ме прегърнеш.
Очите ми с очите ти говореха
и силно вярваха, че ще се върнеш...