Едно момиче с мъничка цигулка

На момичето в подлеза на Сердика

Едно момиче свири на цигулка
по стълбите на онзи подлез.
От звуците си прави люлка
на всеки отминаващ поглед.

И без да знае как, но всеки пътник,
забързано преминал покрай нея,
усеща само след минута
душата му в мелодия да се люлее.

И без да знаят, въздухът и птиците,
които върху рамото и кацат
се разтапят в нежността на звуците.
И цяла вечер там остават.

А тя с душата си по струните рисува
със своя крехък лък, копнежи.
Едно момиче с мъничка цигулка
и със тайнственото име Нежност...