Няма значение

Когато ме докосваш, нощите изгряват

не с една, а с хиляди луни.

И по нежната ми кожа пръстите ти парят

с пламъка на най-горещите звезди.

И оставят малки белези от щастие

по скулите ми, устните и голите ми рамене.

И забравям всички чужди обещания

на разни минали в живота ми мъже.

И ставам твоя, само твоя,

толкова твоя, че чак те боли.

Ти имаш ли сила, имаш ли воля

да ме погледнеш директно в очи?

И би ли понесъл толкова обич,

стаена в моята крехка душа?

Или би се уплашил от дългата болка,

дето прозира през нея... едва...

Няма значение, няма значение.

Ти си тук. Със мен. Сега.

И просто ме докосвай. Докато се слеят

всичките изгряващи луни в една.