Когато Господ ме е правил...

Когато Господ ме е правил
и е извайвал моето сърце,
навярно уморен, забравил е
да му залепи и чифт криле.
Когато е рисувал с пръсти
контурите на моята душа,
разсеян бил... присъщо му е!
Напълнил я е цялата с тъга.
Когато е изливал във очите ми
нюансите на синьото небе,
лютяло е премного от сълзИте му.
И небето е размесил със море.
Когато Господ ме е правил,
повярвайте ми, бил е пиян.
Чудя се днес изтрезнял ли е...
Или още моделира хора засмян...