Само аз и ти. И тишината.

Когато светлините на града угасват,

уморените, дъждовни булеварди

приспиват своите кръстовища и светофари.

Бавно и на пръсти се промъква мракът.

Вятърът излиза тихомълком по площада

и танцува в тъмното среднощния си танц.

С поглед на безумец се върти и се унася

в ритъма на някакъв несъществуващ валс.

Някъде се чува тътен. Някъде цигулка

се обажда във далечината. Струните й пропищяват.

Безкрайното й ехо - тягостно и глухо

като във забавен кадър се провлачва в мрака.

После пейките заспиват. Закъснели птици

разтревожено гугукат и се шмугват във гнездата.

Спи луната. Спят звездите.

И сме само аз и ти. И тишината.