Една Вселена... топла и добра

Защото бяхме невъзможно ничии,
преди да срещнем погледите си в нощта
и за първи път задъхано обичахме,
едва когато сляхме дланите си във една.
И с тази длан помилвахме морето,
разлистило свенливо вълните си пред нас.
Едно море, красиво, като истина.
Едно море превърнахме в романс.
Защото от целувката ни се родиха птици
и тези птици литнаха да търсят свобода,
а в нощното небе две тъжни половинки
образуваха най-жълтата и влюбена луна.
Защото тази обич беше съвършена
и тази обич беше нужна на света.
Сега споделяме една Вселена.
Една Вселена... топла и добра.