Затова луната е така прозрачна...

Тогава нощите ми бяха дълги.

Небето бе пропито със тъга.

Звездите бяха твърде малко

и никаква, но никаква луна

не светеше над мен с години.

Живях във пълен мрак.

И бях загубила надежда, че ще минат

болката от раните и тази самота...

И дните ми горчаха като пепел,

стъпките ми тънеха във прах.

Бях забравила какво е да си весел.

Сякаш цял живот така живях.

Сега си спомням... Един чаровен странник

препречи пътя ми в безлунна нощ,

когато бях самотна и нещастна,

и съвсем, съвсем останала без дом.

Сега си спомням топлите му длани,

пареха по скулите на моето лице.

Някой бе дошъл единствено за мене,

някой бе дошъл незнайно откъде.

И този някой и до днес останал,

извайва от сълзИте ми луна.

Затова луната е така прозрачна.

И така сияещо-красива през нощта...