Може би със теб сме само пътници
по криволичещите релси на съдбата.
До гара “Щастие” не стигат обезпътените.
Ще я достигнем ли със тебе някога?
От всички краища, посоки на земята
една е вярната, останалите – грешни.
А това да търсиш истината в тишината
е нещо много земно и човешко...
Хвани ръката ми във тъмното и ме последвай.
Ще хванем този влак с табелката “За никъде”.
Ще пропътуваме посоките в’ Вселената.
Ще тръгваме. Ще спираме. Ще тръгваме...
И някой ден (аз силно вярвам),
душите ни ще спрат да търсят, да пътуват.
Този влак ще стигне гара “Щастие”.
А стъпките ни... винаги ще се римуват...
0 коментара:
Публикуване на коментар