Той е толкова красив, когато
поръси миглите си със снежинки
и скрежен, целият сияе
с чаровните си мънички трапчинки.
И във нощите ни, тихи, бели,
когато вървим под звездите,
той винаги с шега ще ме разсмее
и дали ми е топло, ще попита.
Ако срещнем снежни човеци
ей тъй, на пътя, случайно,
ще ги поздрави учтиво, на човешки,
и ще ни представи (съвсем официално).
Понякога ще ми измисли приказка,
в която сме главни герои
и зимата далеч не е наистина,
а само се преструва (иначе е топла).
И аз съм толкова безкрайно щастлива.
Сняг ли? Истинско бяло вълшебство!
Сгушвам се в прегръдката му и заспивам.
Зимата е много хубаво нещо!
0 коментара:
Публикуване на коментар