Откакто тихичко вали
досущ е заприличало на есен.
Пролетта без слънчеви лъчи,
цветя и птичи песни,
с покрито с облаци небе,
дръвчета с голи клони
и гълъби с измокрени криле,
досущ напомня на октомври.
Но аз обичам тези дни...
Една усмихваща и нежна мисъл,
все към теб, на топличко, ме връща.
Как мило се заравяш в моите коси
и много, много дълго ме прегръщаш...
Откакто тихичко вали...
0 коментара:
Публикуване на коментар