Приказка (но истинска)

Във полунощ ще се целунем пред морето

под шепота на бриза и вълните.

Звездите ще танцуват във небето

и с лунните лъчи ще се преплитат.

Нощта ще е тържествено-красива,

косите и, покрити със воали...

Изящна като фея, самодива,

пазителка на морски тайни.

Коленичили на пясъка ще се венчаем.

Ще изпишем влюбено в очите си,

че заедно ще сме до края

и след края пак ще се обичаме.

И после ще заспим прегърнати.

А Времето ще ни запомни като приказка.

Ще я разкава някой ден на влюбени...

И само ний ще знаем, че е истинска.