“Няма нищо магично в морето...
В залеза, потъващ във него,
в скалите, опрели небето
в люшкащите вятърни шепи,
в часовете, когато мечтаеш,
в тайните сигнали на звездите,
в оранжевия поглед на луната,
в песента на пойните птици,
в танца на зелените тополи,
в шумния път на реката,
в искрящо-минзухарената пролет,
в слънчевото, жарко лято,
в червения цвят на лалето,
в свенливите макови чашки,
в бялата облачна нежност,
в прозрачните дъждовни капки,
в лъчите, галещи тревата,
в бъбривите фонтани в парка,
в дъгата с’ седемте и цвята,
на пеперудите в крилцата.
Няма нищичко магично в тишината...”
не спира да си разсъждава мъничкото ми сърце.
Не го съди.
То никак не разбира красотата,
освен ако не я споделя... с Теб.
0 коментара:
Публикуване на коментар